Моята България – ваканционни пътешествия и трансфери

снимка на побити камъни

Да живееш в рая, а да имаш очи само за негатива – необяснима национална черта

Отдавна искам да се промени едно нещо в националния ни характер – черногледството. И тъй като промяната винаги започва от себе си, ще говоря с любов за красотата на родната ми България и местата, в които наистина можеш да се почувстваш в рая. Ще пиша не какво сме съсипали, а какво сме постигнали и на какво можем да стъпим, за да променим мисленето и живота си. Защото в тази „земя, като човешка длан“ е събрано по нещо от цялото богатство на планетата – море, снежни планини, гори и лечебни води, равнини и скални плата, и много, много дълга история. Чак отпреди появата на човека по тези места.

И не само това е нашето богатство – имаме нови млади хора, с огромни умствени възможности, учени, изобретатели, откриватели… Затова тази земя можем да загубим само, ако го допуснем сами. Тук сме родени и тази шепа земя притежаваме. Да познаем богатствата й, ще е първа стъпка да ги ценим и пазим за бъдещето, като ценен ресурс. Независимо чии стъпки ще кънтят по българската земя, тя е наша, само ние знаем през какво е преминала, с какво ни е закърмила и колко дълбоки са корените ни в нея.
И така, ще започна тази поредица, за да променя себе си, пък може би и още някого…

Варна – морето… и още нещо!

От години не бях летувала на Черноморието, пък дори и тогава отделяхме малкото ваканционни дни за плажа и морето. Тази година с приятели решихме предварително да разнообразим лятната си почивка в „Константин и Елена“ с кратки набези към някои забележителности на този регион. За целта си си наумихме какво да посетим и две седмици по-рано се свързахме онлайн с трансферна фирма от летище Варна. Уговорихме един автомобил за двете семейни двойки, едната с четиригодишно момченце. След пристигането ни на Летище Варна, трансферната фирма ни посрещна с комфортен минибус, бяха се постарали да осигурят бебешко столче за малкия ни пътешественик (първата малка златна точка от плана ми). Закараха ни направо до хотела, в който имахме резервация. Уговорихме си часове за тръгване и местата, до които желаехме да стигнем в следващите дни. Настанихме се и след като се порадвахме на морето,  се заехме да осъществим екскурзионната ваканция.

Побитите камъни – единствената пустиня в България


Първа в плана ни беше местността „Побитите камъни“ – пустинен пейзаж, достоен за декор на  научнофантастичен филм от далечна планета.  

Под краката ни скърцаше сивкав кварцов пясък, а над нас се извисяваха причудливи колони и каменни блокове, някои с височина 6 до 10 м. Четох за предположението, че това са останки от древна гора, потопена от вълните на протоморето, заливало някога тези земи. Странни „изгнили дънери“ със сивкава варовикова кора, са пръснати по пясъка.

Но какви гигантски дървета трябва да са били това?! Някои колони не успяхме да обхванем четиримата, хванати за ръце. Толкова величествена гледка…

снимка на побити камъни

Тук се чувстваш съвсем мъничък и незначителен… осъзнаваш преходността и празната суета на днешния свят. Да обгърнеш с ръце колоната и да уловиш топлината й, действа като спусък за въображението. А нереалният пейзаж го кара да рисува невъобразими сцени и образи от началото на времената. Не се задоволихме да минем набързо през това чудо на природата. Виждахме нови и нови форми, тук или там, снимахме се и неусетно се бяхме отдалечили доста от туристическата група. Това е място, което задължително трябва да почувствате, не само с очите си, а с емоциите и с благоговейно смирение.

Някъде колоните напомняха руини на древен каменен храм или забравена от времето крепост.

Другаде –  застинали завинаги фигури на древни гиганти от неизвестна раса.

Ето вдясно – стърчи „глава“, която странно ми напомня статуите на о. Пасха, но съсипана от милиони години борба с водата и вятъра. Ако се отдадеш на усещанията, това навява някаква тиха, дълбока тъга…

Това иначе неплодородно място, сега обитавано от насекоми гущери и змии и озвучавано само от шумните туристи, е населявано още от каменната ера. Сред стаените в залеза камъни се забелязва кръг, който е построен от човешка ръка и вероятно е бил светилище. Не е чудно, енергията тук е особена – изпълва те, издига те, с някакво особено смирение пред величието и възрастта на майката Земя.

Цяла вечер обсъждахме видяното природно чудо и се удивлявахме колко малко знаят хората за древното предисторическо минало на днешната българската земя. Продължавам да отбелязвам златни точки в плана си…

Подобни Публикации

  • 87
    Всеки от тях със специфични десени и напомнящ за любими места. Сега в старта на есента може да избирате ярки или неутрални тоналности, да подсилите така и така угасващия златист тен от слънцето и смело да обновите гардероба си с принтове от характерни екзотични места.Ако сте се насочили към етно…
  • 86
    Как да се преобразим с впечатляващ аксесоар, при това, без да изглеждаме налудничаво смешни, безвкусни или претрупани. Това е въпрос, който често си задават дамите, а в повечето случай престъпват тънката граница на допустимо и прекалено. За да се водите в нормата на медено, но да не престъпвате позицията за…
  • 85
    На първо място преди да направите избор на апартамент, проучете всяка от потенциалните банки, с които възнамерявате да работите. В тежки условия на пазара, повечето банкови институции постоянно менят условията за кандидатстване. Ипотечните кредити са най-дългосрочни, а плановете за погасяване доста утежняващи, затова е добре да се разгледат оферти от поне…
  • 83
     С бързите парични заеми онлайн банкирането в България влезе в нова ера. То има за цел да сложи край на хищническото кредитиране у нас. Поради това, че Преходът у нас премина, съпътстван от хаос и беззаконие, много от кредитните институции предлагаха кощунски лихвени проценти, които биха шокирали европейските законодатели, ако…
  • 83
    ПРОТИВНО НА МНОГО ТЕЗИ В ИЗБОРА НА ОБУВКИ ЗА СПОРТ, РАЗХОДКИ, ДОРИ ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА В ИЗБОРА НА МАРАТОНКИ АДИДАС Е ВАЖНО ДА НЕ СЕ ИЗБИРАТ ИЗЦЯЛО НОВИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ.